Слънчев лъч пътека вае, по-безкрайна и от път,
сянка свита на кравай е, хора много, люде – кът.
Моите очи са слепи за сергиите и за кича,
радост цветна – пълни шепи, песничка синигер срича...
Шарен свят, тълпа, гълчава, празнично окичен град,
суета не подминава, нито старец, нито млад.
Сядам. И до мене тиха любовта... И някак жална.
"Напиши ми два-три стиха!" – моли. Огънче да пална.
Уж е пролет, топло уж е, а студено ми е знай,
зъзнем с теб (и ти ненужен) щур поет, в измислен рай...
Постопли се. После боса, тръгвай, че ще падне мрака,
огънчето аз ще нося... Нечие сърце ни чака...
Очакване
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126033108462
Свидетельство о публикации №126033108462
Рецензии