Затворя ли се – перличка съм в мида
потънал кораб, странен древен йероглиф.
Вълна солена – та света ми тъй красив,
да съхрани, когато болката зазида,
олтара светъл. Любовта ми е егида
от всеки, който лицемерен и фалшив,
запалил свещ си мисли: Трупам ли актив?
И колко струва чак до рая да отида?
Аз от седеф съм блян, а не безгласен гид,
на някой, който вечно бил е сит, пресит.
На вятър съм невеста. И към чужди хладна.
На вид е мъничък (в черупка) моят свят,
но в мрака думи маргаритени блестят,
кълбенце лунен лъч... за вятър...
Ариадна.
Ариадна
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126032908774
Свидетельство о публикации №126032908774
Рецензии