И сплита вятър режещи треви,
копривата ме шибва с дъх камшичен,
сред тръни боса трудно се върви,
инатът шепне: Полети, момиче!
И свито на кълбенце е боли,
за таралежи станало подслон и
се пита пак сърцето ми: Дали,
ще смогне своя вятър да догони?
Надеждата и в пясъци цъфти,
а вярата... кълни от жилав корен.
А любовта... Затръшнат ли врати,
прозорец ще намери все. Отворен...
***
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126032809033
Свидетельство о публикации №126032809033
Рецензии