И що за дъжд? Не молих за такъв.
Студен е този. Зъл и нежелан е.
На всяка капка - кукичка и стръв,
опитва се душата ми да хване.
Разплисква локви бързащо такси,
поне за миг е светла точка. Жълта.
И мокър си, дори и да не си,
тъгата без покана в теб нахълта.
И що за град? Треви си пожелах
и цветове... а странно посивял и
сърдит е той. Прозорци няма. В тях,
поне дъга - сърцето да погали.
И сгушени, подгизнали души,
стакато крачки... Бърза всеки. Тича.
И себе си, и мен да утеши,
врабецът каканиже клюка птича.
И що за ден? Пак зима? Рецидив?
Навярно пети някакъв сезон е.
Копнеж и стих... Врабец (и той е сив)
Под стряхата от времето прогонен.
Небето къс по къс ще събера,
дъгата ще рисувам нежно. С думи,
че пролетта е бяла и добра
и обич е, и слънце помежду ни...
И що за...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126032802613
Свидетельство о публикации №126032802613
Рецензии