Ориснице, дошла бе в нощ такава
с гласа на буря да го прочетеш
наричането – не за пуста слава,
ни за пари... за болка и копнеж.
И знаеше, че думи не остават,
че всичките на мене ще дадеш
и звуците, до сетната октава,
стих ще съм песен, обич и... метеж,
след който раят няма да е рай,
ще следвам любовта си аз докрай...
Ела, ориснице – да те погледам...
Ти да ме видиш – песен и луна,
пророчествата ти ще изменя.
Ще срина за любов небета седем...
Ела, ориснице да те погледам
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126032708945
Свидетельство о публикации №126032708945
Рецензии