И в повече ми е сумракът,
до плач. До вик. До гръм. До сприя.
Пороища. Дъждът ли чакат,
та лед и плавей да отмият?
Мостове – до един прогнили,
да духне вятър – ще се сринат.
удържам ги с последни сили,
водата – плавей, кал и тиня.
Дали ще мръкне или вече
разсъмва? Знам ли. Ням е здрачът...
На бури който ме обрече,
да бяга, ако се разплача...
https://youtu.be/eI0uQzXt_QI?si=It3vfSpgUdyKd_dw
На бури който ме обрече
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126032702012
Свидетельство о публикации №126032702012
Рецензии