По първите петли, а и по втори
безсънна съм. И виждам тебе тих.
Седим на тъмно. В златните си двори,
нощта превръща тишината в стих.
Сестра съм аз на совата, оная,
която все долита в твоя сън
и славей съм от люляка омаян,
светулка ненавременна навън.
Проговори;, две думчки кажи ми,
а аз ще ги превърна в тих рефрен,
или в една от нежните ми рими.
Дай на съня ми ти лице и име,
виж, месецът ни гледа удивен...
Безсъница съм... С обич ти приспи ме...
Безсъница съм
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126032609224
Свидетельство о публикации №126032609224
Рецензии