Ще разцъфнат за нощ, ще са в бяло и сребърно вишни,
ще жужат сред цветчетата бързите златни пчели.
Ще забравим омаяни всички сезони предишни,
от душите ни свити оковите пак ще свали,
тази пролет добра, на крилете на птица летяла,
рядко виждана в тези трънаци, и криви бразди.
Бърза, плаха, уви и от всички единствена бяла,
търси нежно сърце на поет - да гнезди.
И ще сипне грижлив щедра шепа в браздите орачът,
и цветята от сън ще събуди южнякът сега.
Дъждове от любов и разнежени тихо ще плачат,
после люлка ще връзват за нас - седемцветна дъга.
Ще настроят цигулките свои полека щурците,
само вярвай ми, обич, повярвай! Ще бъде така
и ще грейне светът, и по детски добър, любопитен,
ще ни срещне и с теб ще вървим... Все ръка за ръка...
Cамо вярвай ми, обич
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126032507667
Свидетельство о публикации №126032507667
Рецензии