Тази вечер е цялото мое небето
и звезди като ириси златни цъфтят,
и прегръщам квартала и целия свят,
и сърцето ми сребърна люлка е. Ето,
неродена нощта - черно бархетно цвете,
в тази люлка люлее и с нежен рефрен
топъл вятър приспива я в миг укротен...
И крилата си дава на нея. И двете...
Тази вечер е кръгла сияе луната,
за ветреца любимия - грош изкован
руйно вино да купи... От обич пиян,
да подхване пак песен и тиха, позната,
сладка болка да сетя тогава, когато
ме погали с най-нежните длани на дъжд
и обикне мен - лудата тъй изведнъж
есента ми превърнал в най-жаркото лято...
и обикне мен - лудата тъй изведнъж...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126032408818
Свидетельство о публикации №126032408818
Рецензии