Тя е това, което беше,
и е различна от преди.
Ту нежен стих и безутешен,
ту светли приказки реди.
Ту лека е мъгла нечута,
ту сенчица на месец млад,
звезда в очите на кошута
и буря – с огъня за брат.
Тя е това, което скъта,
щурци, светулки и лъчи,
и силата да хване пътя,
и смелостта да не мълчи.
И все е някому виновна,
но не таи омраза, мъст
и знае прав е (криво ковнат)
и лек за нея този кръст.
В сърцето лилиите бели
(е, казват – пясъчни са те)
любов в душата, птичи трели
душа – с очите на дете...
Сред лед и пролетна омая
под хули, камъни и сняг.
Родена в бурята... Изтрая...
И прероди се в обич... Пак...
Пре родена
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126032308182
Свидетельство о публикации №126032308182
Рецензии