Всички тръни - до коляно,
всички болки - до над лакът,
нито късно, нито рано,
мойте грешки мене чакат.
Лихви, сметки... пусто бреме,
в джоба грош пробит не нося,
кой какво от мен да вземе,
моя обич среброкоса?
Давах. Рестото нехайно,
хвърлях. Кучета и кости,
ние с тебе, моя тайно,
в този свят сме само гости.
Ако влезем и излезем,
кой ли ще го забележи?
Сто вериги... тънък глезен
и прегризани копнежи.
Искам само нежна песен
и свирачи... Двеста, триста,
слънчице да съм наесен,
обич, като ручей чиста.
Рабош имат. Вместо книга
и не спят, че лихви смятат.
Имам теб - това ми стига
и небето, и земята...
Имам теб - това ми стига
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126032200264
Свидетельство о публикации №126032200264
Рецензии