Вървя без път през сипеи, оврази,
отново под нозете ми пламти.
Не се научих ниско как се лази,
през жар минавам с босите пети
Бъди ми ти живителният полъх
и охлади ми лудата глава.
За милост нивга никого не молих,
за сила се приемаше това.
А нощем колко пъти я преглъща,
горчилката ранимата душа,
аз - Палечка - сърцето - като къща,
вървях към теб и знаех - не греша.
Очи бъди ми ти сред дим и пепел,
щом ослепея в злобната тъма.
Клепалото на храм, що звънко клепе:
Посока съм ти и не си сама.
Ще дойде ден, ще бъде късна пролет,
ще цъфнат всички люляци. През май
и славеите с песен ще измолят
спокойствие... Сега ръка подай,
напук на всички озлобени хора,
обичай ме... И сила ми бъди,
ще дойда щом съдбата си преборя,
по-влюбена и луда от преди...
Безпътица
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126032104847
Свидетельство о публикации №126032104847
Рецензии