Животът някак свише режисиран е,
житейско блато, крах и порив свят.
Аз нямам време. Не и за умиране
и огънят е моят кръвен брат.
Сценария наново съм го писала,
че някак избеля и се протри.
Не търся вече логиката, смисъла,
звезди сияйни имам за сестри.
Духът ми по овенски непокорен е,
оставя жар в стиха за кучи студ.
И оглушал за хорското мърморене,
със сойките се смее... Градски луд.
Руша мостове и изграждам кулите
на думите и светя си. Сама.
И будя с песен вечно недочулите...
В сърцето ти се чувствам у дома.
Което чувствам зная - непризнато е,
усмихвам се през сълзи. Щур поет.
Посрещам нощем кумове и сватове
и с музика изпращам ги към пет.
И никога не го чета сценария,
че недовиждам май е благослов,
и просто пиша нов и късам стария...
С овенска упоритост и любов.
С овенска упоритост и любов
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126032009160
Свидетельство о публикации №126032009160
Рецензии