На пръсти е застанал все,
градът. От нерви. Гмеж, гълчава.
Нехае уличното псе
животец колко му остава.
Самотен гълъб босоног
водица пие от фонтана
и вдигат врява до възбог
врабците. Пролет тъй желана,
вън оцелелите брои
и носи сламчици От где ли?
От ранно утро, от зори,
звънлива песен са запели,
хиляда жици. И умел
разплаква вятърът върбите,
уж тъжен гарван се е свел
уж тъжен ( всъщност любопитен)
Поспри се сив, забързан лош,
човеко! Бързо преглътни ги
изречени през куп за грош
и груби думи... Виж, авлиги,
подхващат яркожълт рефрен,
сияят пролетни простори,
чуй песента им... Удивен...
За обич в нея се говори...
Песен за обич
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126032004066
Свидетельство о публикации №126032004066
Рецензии