И тъкмо отправиш ги смело нанякъде
крилатите свои красиви мечти,
поредната битка, наивнице, чака те,
принцеса ли? Беше. За малко. Почти.
И тъкмо повярваш за миг, в най-прекрасната
и сбъдната обич (красива нали)
Обличай доспехите, тъй ти е драснато,
съдбата се смее... В очите вали.
И тъкмо... Я, стига! Ти виж се прогледнала,
принцеса и воин, любима... дъга...
Ни първа е битката, нито последната,
започва животът ти, тук и сега.
Tук и сега
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126031903484
Свидетельство о публикации №126031903484
Рецензии