Сложи корона на главата си,
не горделиво – с поглед плах,
виж се такава ти, каквато си.
И от какво да те е страх?
Отгледа с нежност ураганите,
дъждът научи да вали.
Презряна беше сред избраните,
но пак си истинска. Нали?
Сложи го този свят в нозете си!
Тя – лудостта ти знае как.
Кажи си: Аз звезда съм, светя си,
не се боя от студ и мрак.
Със смях счупи ги огледа;лата,
с дъга косите си вържи!
Душата птица грее... цялата,
напук на болки и лъжи.
На длан го понеси сърцето си,
без страх на вятъра го дай.
На седем вечности от гдето си,
(не в някакъв измислен рай)
Той все не вярва в предсказания,
в живот и обич от преди...
Любим ли ти е? Най-желаният...
Ти силна в слабостта бъди.
На седем вечности от гдето си
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126031802892
Свидетельство о публикации №126031802892
Рецензии