Пролетта любим сезон е,
щура като мен и тя.
От южняка в миг подгонен
февруари отлетя.
Бе довчера сив, оголен,
неприветлив онзи рид,
днес дъждец и шепа полен –
с теменужки е покрит.
Зими много е запомнил
и забравил този свят...
Птички весели и волни
в небесата пак летят.
Даже тъжният поет е,
очарован... няма как.
Милва всеки стрък и цвете,
нека мислят си: Глупак!
Знаеше, че ще измолят,
римите му нежни той,
щъркелова бяла пролет,
после люляци безброй,
сред които уж изгубен
славеят – душа и глас,
като теб, поете, влюбен,
ще повтаря до захлас,
твойте рими с тиха нежност,
ще ги чуят... неизбежно...
https://youtu.be/7eR8o-VoeQ0?si=bBkfzwR5dI9IxxtF
Пролетта любим сезон е
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126031708516
Свидетельство о публикации №126031708516
Рецензии