Не подраних, не закъснявам,
летях с опърлени крила,
не питах колко ми остава,
не питай де ли съм била.
Вървях и падах в ден и вечер,
скова ме лед и слънце пече,
но да ме спре не съумя,
по пътя ми към теб предречен
пребродих цялата земя.
Сега съм тук. И непрекършен
копривен стрък съм и дъга.
Не питах всичко как ще свърши,
не питай... Обич съм сега.
Срещни ме, прегърни ме, искам,
да знам, че струваше си риска,
сърцето ти ми е дома.
Душата ти едничка близка,
на скитницата все сама.
А ти мълчиш. И безответен
заглъхва моят глас. Е, да.
Коприва връзва ми ръцете,
не питай - привкус на беда...
Не ме пъди, не си отивам,
аз сянка ще ти бъда жива,
съдбата си ще променя...
Ще стана сребърна, красива
и вечно влюбена луна.
Cъдбата си ще променя
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126031608249
Свидетельство о публикации №126031608249
Рецензии