Та не разбрах и аз какво съм

През иглени уши провря се,
та чак до долната земя,
сърцето ми, но съумя
да оцелее в свят опасен.
Криле ми дяволът хариза,
дано се отърве от мен
и кресна : Марш от тук! Излизай!
Разбуни пъкъла за ден.

А после в рая бях небесен,
видях красивата лъжа,
три дни май Петър издържа,
душата ми... и ме изнесе.
И много тихо промълви ми,
с едва дочут от мене глас,
все шумни песни, щури рими,
побърка Бога, а и нас...

Та не разбрах и аз какво съм,
май дявол с ангелска душа,
така сама си се теша,
човек ако съм - нескопосан.
Сега съм тук. Ей, на сред вас и
се питам що ли не ме щат?
И ще се хвана май на щат,
като гледачка на Пегаси... 







 


Рецензии