На синора на нива камениста
от семенце що вятърът довя
изникна круша, пролет я разлиства,
и ръси цвят в околните нивя.
Не помни колко пъти се облече
в премяна бяла... в нощната тъма.
Тя гледаше луната отдалече,
звезди броеше тъжна и сама.
Жътварките в усилен труд запяли
под летен пек тя милваше с листа
и с плодове от сладост натежали,
разквасваше пресъхнала уста,
овчарче малко стадото събрало
на сенчица под нея неведнъж
под песента звънлива на кавала,
тя тихичко се молеше за дъжд.
Веднъж дойде стопанинът. Отде ли?
Под крушата застана занемял.
Огледа каменистите предели:
Ще я продам на някого без жал.
Небето днес подпира с клони голи,
онази круша... Плаче всяка нощ
и не за дъжд, а за стопанин моли,
на нива, що не чини пукнат грош...
Приказка за крушата
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126031309317
Свидетельство о публикации №126031309317
Рецензии