И радостта ми е оскъдна,
животът ми – назаем взет,
и само в стихове ще сбъдна,
мечти и сънища безчет.
Затуй и винаги съм будна.
Преситените нека спят.
За кръв и зрелища е луднал
отдавна сбърканият свят.
Конопената риза груба
надяна, грешник – моят стих.
И да печеля, и да губя,
аз всички дългове простих.
Не е вродена смелостта ми,
не е отсъствие на страх,
лекувах с думи тежки рани,
и с половин крило летях.
В джобовете ми вятър свири
в главата бръмбарите – бол...
Словата мои - светли дири,
сърцето – за Харон обол.
Ще дойде ден, ще се размътят
в душата ручеите. Знам.
Тогава ще си хвана пътя,
че лудият остава сам.
Звезда ли ще съм най-сияйна,
в крило на птица блясък... Зов?
В стиха си ви оставям тайна:
Безсмъртието е любов...
В стиха си ви оставям тайна
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126031208971
Свидетельство о публикации №126031208971
Рецензии