И си крием душиците – рана до рана,
всяка дума е толкова умна.
А предел за мечтите таванът е станал
и изкуствени няма да лумнат,
от словата ни кръстове – стигма, до стигма,
ни назаем от книгите взета
обич... Всеки до своята истина стигнал,
чувства има – на грам и на метър.
А това е човешкото – грешка, до грешка.
Поетеса ли? Кой ли тук луд е?
Любовта ли? Измислица! Кой я е срещнал?
Римите куцат. Не влюбен - възбуден.
Любовта ли? Измислица!
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126031203374
Свидетельство о публикации №126031203374
Рецензии