Пастир небесен някъде, къде ли,
засвири тихо и без нота грешна.
На паша пусна слепите недели,
без думи ме ориса да те срещна.
Немирен вятър някога, кога ли,
подгони облак, та звезди да светнат.
С перце от ангел леко ме погали,
осъди ме на обич безответна.
Поведе ме луната... Към какво ли,
очите мрак копринен връзва нежно...
Сред люляците нощен дъжд се моли
и славей трели рони... Неизбежност,
е името ми. Рима, или слово,
рефрен ли тих... И твоя съм отново...
Неизбежност
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126031108070
Свидетельство о публикации №126031108070
Рецензии