И не зная защо, но на бог не му трябва причина.
Тази нощ точно мен бе решил да прегърне Морфей.
И шептеше без глас: Виж светът ми, красив е, любима.
Да се връщаш сред хората искаш ли? Просто недей.
Ще ти дам сто звезди и венец от цветята червени,
много нощи до теб ще заспивам... дори до безкрай
и крила ще ти дам... И за дни без любов преживени
ще забравиш в съня... И сърце, и душа ми отдай.
И омаяна бях, и пред мен примамливо разстла се
бяло ложе, посипано с рози и мак, и шибой.
Любовта ми извика: Мъртвешки е, много опасен
този сън. Не му вярвай, не тръгвай! Послушай! Постой!
И прошепнах: Ти бог си, о, да и дари ми съня си.
Елексира упойващ от макове нейде излей.
Аз си имам любов - да, боли. Без фалшиви украси,
но е топла, човешка и жива... Ти спи си, Морфей...
Аз си имам любов
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126031103408
Свидетельство о публикации №126031103408
Рецензии