Денят ми като котка се протяга,
преприда нишки време знай
уж нямат тези нишки край
и си живеем – шапка на тояга.
Все пак не чакай, не мечтай,
препреденото клуп е и се стяга,
а без любов и дума нежна блага
затвор е даже царският сарай.
Ще дойде звездоока непозната
измамница – ще ти рисува рай...
Смъртта ще бъде. Легнем ли в земята,
ще ни забравят (теб и мен ) ще мята,
светкавици дъждът и ще ридай...
Обичай ме... Напук на сивотата...
Обичай ме
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126030906041
Свидетельство о публикации №126030906041
Рецензии