И тръгвам сама по път от жарава .
Въглени парят, изгарят ме спомени.
Изсъхнали клони, дървета без птици,
треви обгорели – безкрайна пустиня…
Тебе те няма. И няма да дойдеш никога вече…
Смъртта те прегърна, отне те от мене.
Остана огромна пустиня… Сърцето е рана.
Горест и мъка душата раздират.
Сама съм аз вече… Сама! Сам самичка.
Деля си нощите с теб, кръглолика Луничке.
Гледаш ме ти отдалече и слушаш
как душата ми горестно плаче.
Чуваш ли ти как сърце съкрушено
болка изплаква в нощи безкрайни
и тъжни думи реди то пред тебе,
Луничке, моя мила нощна сестричке…
EL-Sunny EL
EN_fi_su_EL_Леналеночка
Сама...
© Copyright: Леналеночка3, 2026
Свидетельство о публикации №126030708909
Свидетельство о публикации №126030708909
Рецензии