Чужбина. ВН-Л1

ГУРБЕТ
Величка Николова - Литатру1
http://stihi.ru/2017/10/06/10712
 
Полека ледът се разтапя
от вятъра, идващ от юг.
В сърцето ми трупа се пряспа,
че ти ще заминеш от тук.
Тогава – измъчена, тъжна,
обляна в съмнения зли,
попитах дали съм ти нужна,
за мен ли сърце ти тупти?
А ти ме погледна гальовно
със палави сини очи,
притисна ме страстно, любовно
и устни във устни ми впи…
Гурбетът ти хвърли наметка.
Ще минат годините зли…
Знам, пак ще се върнеш при мене,
щом пламък в сърцата гори.
Гурбетът е снежна решетка,
а тя от любов се топи.
 
перевод с болгарского:
 
Медленно тает лёд
от ветра, дующего с юга.
В моём сердце нарастает тревога,
что ты уедешь отсюда.
Тогда, измученная и печальная,
окутаная злыми сомнениями,
спросила, нужна ли тебе я,
с такими сердечными волнениями?
А ты посмотрел на меня ласково,
озорными синими глазами,
прижал меня с любовью страстно,
впился в меня своими губами...
Чужбина повредила тебе.
Минуют трудные годы.
Знаю, ты вернёшься ко мне,
не погаснет пламя в сердцах невзгоды.
Чужбина - решётка из льда,
но от любви она растает навсегда.
 
фото автора
памятник Г.Димитрову на одноименной улице
Сыктывкар, РК