И ето пада ничком мрак,
градът неоново сияе,
къде ли си залутал пак,
мой бели ангеле? Потаен
и непобиращ се в слова,
копнеж сърцето ми терзае,
ти всичко знаеш. И това.
Къде си? Спиш ли в своя рай
и облак бял ти е възглаве?
Едничък само знак ми дай,
кажи ми тихичко: Наздраве!
А после спи... И докога?
И Рим не е за ден направен,
но тази нощ е за тъга.
Луна изгрее ли, ти тих
литни, мой спътнико, небесен,
вземи красивия ми стих –
за този свят – приспивна песен
Запей му с ангелския глас,
от любовта дано унесен,
намери място и за нас...
Къде си? Спиш ли в своя рай
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126030609625
Свидетельство о публикации №126030609625
Рецензии