И след всичките сипеи с режещи камъни,
и след драки трънливи, почти без душа,
свих в юмруче сърцето, прошепнах му: Няма ни!
Не е наш този свят. Как да те утеша?
Думи имам и светли са... Толкова стига ни,
от звезди и от тях, виж, завивка тъка,
ние с тебе сърце - все сме скитници, цигани,
явно техният Бог ни ориса така.
Хлябът сух, е да, знам и когато присяда ти,
и горчи ти, със сълзи недей го кваси.
Мое бедно сърце... Аз съм рая сред ада ти,
твоя стигма и кръст... И с любов ги носи...
Аз съм рая сред ада ти
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126030509144
Свидетельство о публикации №126030509144
Рецензии