Грустная поэма
Мир и Люди
ТЪЖНА ПОЕМА
Дълго обикалях
планински места
със запустели села.
След несполучливия "преход"
те са напълно обезлюдени.
Жителите им,
останали без препитание,
ги напуснали
и се преместили
в други краища
или в чужбина.
Големи къщи изоставили,
двуетажни,
от камък и дърво
изкусно изградени,
с открити веранди,
широки стълбища
и стаи обширни.
Сред гъстата растителност
едва се червенеят
покривите им
от здрави цигли.
Рушат се,
оставени на произвола
къщи достолепни -
електрифицирани,
водоснабдени,
добре мебелирани...
Увивни растения,
дървесни клони,
в задушаваща прегръдка
ги пристягат.
Откъртват се мазилки,
стени и комини,
падат каменни зидове,
покрай обширни дворове.
Увисват порти, врати и прозорци,
без стъкла останали.
В стаите - запустение и отломки
от неотдавнашно благополучие;
камини, огнища угаснали,
въглени, пепел студена -
следи от огън отдавна забравен.
Общински, училищни
и читалищни сгради,
магазини, бакалници - рухнали.
Няма ги мегданите,
не се чуват песни,
не звучат кавали и гайди,
не се вият кръшни хора...
Плевни, обори,
на прах се разсипват.
Чешми плесенясват,
корита за добитъка
съхнат без вода оживителна.
Микроязовири, бентове,
мелници, стари воденици,
овощни градини и ниви,
които са раждали плод,
са гъсто обрасли с бурени
и храсти трънливи.
Подивяла растителност
плътно обгръща
безлюдните къщи,
обществени сгради,
селскостопански градежи.
По време на строя,
който бе разрушен,
в градове и благоустроени села
живееха повече
от девет милиона българи.
Те се трудеха в кооперативи,
във фабрики и заводи,
в различни предприятия,
в мини и големи строежи.
В образователни и културни средища,
в училища и техникуми,
в институти и университети
се учеха хиляди млади хора
от градове и села.
Инженерни, медицински и какви ли не
съвременни специалности
усвояваха те и работеха
за възхода на Родината си.
Тя се нареди на челните места в света
по образование,
производство в различни сфери
и внедряване на нови технологии.
Къде е всичко това?
От девет милиона население
останаха към пет милиона,
другите отидоха в чужбина
за по-добър живот,
прогонени от разрухата.
България се нареди
сред най-бедните страни,
с разрушени производства
и закрити училища.
Лъжедемкратични властни сили
продължават да грабят и рушат
и малкото, което е останало
от предишното строителство
и производство - огромно,
каквото никога не е имало
в българската история.
Те омаловажават и клеветят
постигнатото тогава,
изопачават историята,
дават път на невежеството
и престъпността.
Олигарси с феодален манталитет,
обогатили се по незаконен начин,
управляват страната
от общините до върховете.
Но все още има честни историци
и помнещи добре възрастни хора.
Все някога истината
ще бъде възстановена.
И изборите са близко...
Но хората няма да се завърнат,
нито погубеното завинаги...
Ана Величкова
Свидетельство о публикации №126030405511