Грустная поэма

                Болгарский
                Мир и Люди


                ТЪЖНА  ПОЕМА

                Дълго обикалях
                планински места
                със запустели села.
                След несполучливия "преход"
                те са напълно обезлюдени.
                Жителите им,
                останали без препитание,
                ги напуснали
                и се преместили
                в други краища
                или в чужбина.
                Големи къщи изоставили,
                двуетажни,
                от камък и дърво
                изкусно изградени,
                с открити веранди,
                широки стълбища
                и стаи обширни.
                Сред гъстата растителност               
                едва се червенеят               
                покривите им
                от здрави цигли.
                Рушат се,
                оставени на произвола
                къщи достолепни -
                електрифицирани,
                водоснабдени,
                добре мебелирани...

                Увивни растения,
                дървесни клони,
                в задушаваща прегръдка
                ги пристягат.
                Откъртват се мазилки,
                стени и комини,
                падат каменни зидове,
                покрай обширни дворове.
                Увисват порти, врати и прозорци,
                без стъкла останали.
                В стаите - запустение и отломки
                от неотдавнашно благополучие;
                камини, огнища угаснали,
                въглени, пепел студена -
                следи от огън отдавна забравен.
                Общински, училищни
                и читалищни сгради,
                магазини, бакалници - рухнали.
                Няма ги мегданите,
                не се чуват песни,
                не звучат кавали и гайди,
                не се вият кръшни хора...

                Плевни, обори,
                на прах се разсипват.
                Чешми плесенясват,
                корита за добитъка
                съхнат без вода оживителна.
                Микроязовири, бентове,
                мелници, стари воденици,
                овощни градини и ниви,
                които са раждали плод,
                са гъсто обрасли с бурени
                и храсти трънливи.
                Подивяла растителност
                плътно обгръща
                безлюдните къщи,
                обществени сгради,
                селскостопански градежи.

                По време на строя,
                който бе разрушен,
                в градове и благоустроени села
                живееха повече
                от девет милиона българи.
                Те се трудеха в кооперативи,
                във фабрики и заводи,
                в различни предприятия,
                в мини и големи строежи.
                В образователни и културни средища,
                в училища и техникуми,
                в институти и университети
                се учеха хиляди млади хора
                от градове и села.
                Инженерни, медицински и какви ли не
                съвременни специалности
                усвояваха те и работеха
                за възхода на Родината си.
                Тя се нареди на челните места в света
                по образование,
                производство в различни сфери
                и внедряване на нови технологии.
                Къде е всичко това?
                От девет милиона население
                останаха към пет милиона,
                другите отидоха в чужбина
                за по-добър живот,
                прогонени от разрухата.
                България се нареди
                сред най-бедните страни,
                с разрушени производства
                и закрити училища.

                Лъжедемкратични властни сили
                продължават да грабят и рушат
                и малкото, което е останало
                от предишното строителство
                и производство - огромно,
                каквото никога не е имало
                в българската история.
                Те омаловажават и клеветят
                постигнатото тогава,
                изопачават историята,
                дават път на невежеството
                и престъпността.
                Олигарси с феодален манталитет,
                обогатили се по незаконен начин,
                управляват страната
                от общините до върховете.
                Но все още има честни историци
                и помнещи добре възрастни хора.
                Все някога истината
                ще бъде възстановена.
                И изборите са близко...
                Но хората няма да се завърнат,
                нито погубеното завинаги...

                Ана  Величкова               


Рецензии