Само толкова стигат ни силите,
до псувните на масата, с чашката,
а сме си за окайване. Милите!
А и майката наша - юнашката.
Само толкова стига куража ни,
до протестите шумни, безсмислени
и вървим, накъдето покажат ни,
след лъжи преоблечени в истини.
И си плащаме чинно. Душите ни,
кой ги пита? Животът ли? Гаден е!
На света на ръба запокитени,
дом си имаме, даже и ядене.
Шепа долни и зли " просветените"
ката ден овчи кожи надянали,
ни изпиват кръвчицата в' вените...
Няма българи... Някой остана ли?
Някой остана ли?
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126030402251
Свидетельство о публикации №126030402251
Рецензии