Ех, да бях, но не съм тази, дето в уханните нощи,
го остави без сън падишахът... разказва и още...
Аз хиляда по три зная притчи (ума да ти взема)
щом да плаче се скри престарелият страж на харема.
И измислям ги в ход, и в колиба и в царски покои,
той (самият живот) ги записва. Словата са мои.
Аз съм дрипла (уви) с тази дарба ме орис целуна,
маргарит сред треви да намирам, перца от пауна,
тези чудни слова... Без любов е светът дребнотемен
Може би затова не главата - душата ще вземе...
Може би затова
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126030209025
Свидетельство о публикации №126030209025
Рецензии