И всичките си грешки ги потретих,
дори на равно спъвах се по два пъти.
Светът отдавна не е за поети,
не стигнах до сърцето и душата ти.
И с думите си птиците нахраних,
водата не поисках, нито хляба ти.
Вървях към залез с другите изгнани,
и вършех с мъка земните си работи.
След всеки крах по-силна се изправих
крилете си изкърпвах все пронизани.
Скептиците не вярвам, че са прави,
убива ги безкръвно оптимизма ми.
Скептиците не вярвам, че са прави
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126022708992
Свидетельство о публикации №126022708992
Рецензии