Уж безразлично февруари кимна,
предаде се и тръгна. Накъде?
Душата му – ту пролетна, ту зимна,
В градините игликите краде,
та бялата си риза да закичи,
да срещне Марта, да не е сама...
Сънува нощем сенчиците птичи,
които се завръщат у дома.
По пътя си полека сламки сбира,
от всеки трън – по пухче и перце,
настройва нежно вятърната лира,
рисува облак с форма на сърце.
Навярно му е хладно без надежда,
вървейки сам в утъпкана бразда,
изпод ресници спуснати поглежда,
с любов одрипавелите гнезда,
и мисли си: Тя моята видя се,
на пееща каруца подир ден
ще се кача. И пътят ми е ясен,
но знам, че Марта ме обича. Мен,
на думи скъп, но евтин на фъртуни.
Ледът топи се в луднала река,
а любовта ни мост е помежду ни,
от скреж по-крехък... Нека е така...
Уж безразлично февруари кимна
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126022608803
Свидетельство о публикации №126022608803
Рецензии