Понеже днес от болката пречистена,
света поглеждам с искрени очи,
не ти я искам твоята си истина,
фалшиво покаяние горчи,
в таниновия чай и е изстинало,
огнището. Остатъци и прах.
По дяволите общото ни минало,
не се живее в спомени и в страх.
Затворих не, а изгорих ги книгите
пожарът безпощаден бе, но тих.
И ти, и твойте истини не стигате,
до глезена дори на моя стих.
По пътя си върви, а аз - през нищото
че мене влюбен вятър чака... Знам.
Със снимките ми си пали огнището,
последен огън... След това си сам...
По дяволите общото ни минало
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126022304220
Свидетельство о публикации №126022304220
Рецензии