За греховете волни и неволни,
простете ми! Прощавам ви и аз.
Сърцето слушам - вечният разколник,
то всеки стих нашепва с ясен глас,
чете ги препрочита ги, притихва,
по цяла нощ беседва с вятър тих.
Любов ли е - платена с тежка лихва,
съдба ли е... От обич все греших.
Безгрешните (а има ли такива?)
Дори да има, скучно ми е с тях,
не зная как до рая се отива,
а два живота в ада изживях.
Дежурният виновник съм, без маска,
плашилото с копривения плащ...
С перце от сова на верев издраскан
и този стих е искрен, крив... и ваш.
За греховете волни и неволни
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126022208388
Свидетельство о публикации №126022208388
Рецензии