Куражът ми безсрамно гол и бос,
пердаши през просото и през лука.
Поставя ребром болния въпрос:
Доколко всъщност трябва да ми пука,
на долната земя, където бях,
не се натиска никой май да бъде.
Омраза, лицемерие и страх,
зарязах там... И жребия отсъден.
Защото съм такава... Всеки път
възкръсвам (от ината, че ще мога)
и ходя по вода след всяка смърт
и те обичам дяволски... За бога...
https://youtu.be/WmYfxpk68EU?si=AGVqCKKVM3pnVPrt
възкръсвам от ината, че ще мога...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126022106012
Свидетельство о публикации №126022106012
Рецензии