Когато тънка нишка златна вън е
зората, а небето поглед свежда,
усмихва ни се с поглед още сънен
и слънцето – сънувало надежда,
която тича боса. Пътят бял е,
косите си разресва само с пръсти,
а вятър влюбен, мъничко нахален,
на нея всичките цветя е кръстил.
В крилце на водно конче само миг, а
за вечност сякаш там е отразена,
душата на човек любим... И стига,
за любовта на цялата Вселена.
Съдбата, дето казват все, че зла е,
жена е тя, а сянката ; – птича,
да ти помогне, ако пожелае –
изпраща някой, който те обича.
Животът ни е само кратък ден, а
щом изгревът е златен мост сред мрака,
в крилце на водно конче отразена,
душата ми сияе... И те чака...
В крилце на водно конче отразена
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126022009427
Свидетельство о публикации №126022009427
Рецензии