Под лъскавите дрешки голи,
вървим в тълпата. По душа
и тихичко сърцето моли:
Ти чуй ме, зная, не греша.
А после... калната река
на делника руши мосто;ве,
защото принцип е основен:
При всички явно е така.
Лобов да имат, или нямат,
какво това ще промени?
Преля с откупени вини
и храм не е отдавна храмът.
Поспри и дишай само час,
че краят ни не е далечен,
съдбата обич ни предрече,
която има само нас.
https://youtu.be/fjjCRmjuMzA?si=yrro7KeUnVk0a8aP
Поспри и дишай само час
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126021908701
Свидетельство о публикации №126021908701
Рецензии