Поляга пак на хълбок вън
нощта. Звезди в косите носи,
през рамо хвърля поглед кос и
превръща хиляди въпроси
в един красив, несбъднат сън.
А вятърът плете от сняг,
сияйни брюкселски дантели,
за миг поспира се несмел и,
бленува я сред нацъфтели,
цветя любимата си как,
припява тихичко без звук,
целува всеки цвят и гали...
край него вият зимни хали,
но чува ли ги той? Едва ли.
Щом влюбен е... Далеч от тук...
Прегръдка – цялото небе,
разтваря облачните двери,
по пътя Млечен да намери,
звездица, що сама трепери,
и с шепа да я загребе,
тих вятър. И да съгреши,
от обич ще е... Опростените,
за тях ни ад, ни рай не бе,
звезда на края на Вселените
е дом за влюбени души.
https://youtu.be/Z1_71V3zpJA?si=iBQDHJdOVx8e8_Ne
Звезда на края на Вселените
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126021808860
Свидетельство о публикации №126021808860
Рецензии