Навън тъй ярко слънчицето свети
и думите разглезено край мен,
промъркват тихо пролетни сонети,
блести снегът. Прекрасен зимен ден.
Прегърнал нежно сребърната лира,
ветрецът си припява, хей така.
Градът съвсем по котешки примира,
под топлата му, ласкава ръка.
И нарцисите рано са наболи,
снежинки февруари в танц върти...
А чичопеят звънко на бемоли,
разсипва цвят от пролетни мечти...
И пролетта дочула тези трели,
лети, лети... сред лястовички бели...
А чичопеят звънко на бемоли
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126021804823
Свидетельство о публикации №126021804823
Рецензии