Понесоха ме вихрите, които
не водят ни до мене, ни до теб и
сред снежен вихър бъдното е скрито,
в сегашното се раждат дните слепи
и лутат се безпомощно в тревите,
видяни сякаш някога, но в сън и
разковник търсят (много вещо скрит е)
Небетата седем... И звезди – алтъни...
А после... (не ме питай как) проглеждат,
навярно от любов и от инат и,
от плитките на вяра и надежда,
си правят стълба – само за крилати...
https://youtu.be/CECb0K5TgFY?si=JjFrL243ovkZER4L
Cамо за крилати
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126021708635
Свидетельство о публикации №126021708635
Рецензии