На този свят си само гост
и всеки страх е зла верига.
Изправиш ли се гол и бос,
когато буря те застига,
тогава чак ще си прозрял,
че хлябът хляб е и от кал,
крилата са крила, когато
дори без сили си летял
и без посока, и без ято.
Надеждата е само мит
и вярата е не за всеки.
С лъжи нахранен ще си сит,
щастлив в утъпкани пътеки.
Безсъниците изведнъж,
ще рукнат в сълзите на дъжд
не плакал вечности хиляда,
че раят е един и същ,
наподобява много ада.
Любов и мъдрост – моят стих,
написан със сърдечна крива,
привидно е смирен и тих,
привидно... Не, че му отива...
И не каквото там спестим,
пари и вещи... тлен и дим,
над хладните от век постели...
А всички пътища към Рим
и любовта май водят... Не ли?
Не ли?
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126021509262
Свидетельство о публикации №126021509262
Рецензии