Песен ми такава избери
да ми бъде благ мехлем на рана,
да поискам с тебе да остана,
да не тръгна – скитница в зори.
Вече наизуст навярно знам
всяка пропаст и бодлива драка,
път, след който никой не ме чака...
Да платя? Сърцето ще ти дам,
само да ми свириш. А дали,
знаеш много песни, че да седна
да те слушам, от луна по-бледна
и от думите да не боли?
Хората разумни вече спят.
Ти, свирачо, мъката приспи ми,
шепа звуци и кривачка рими...
Само аз и ти на този свят.
Виж, навън луната как кръжи
губи се в мъглата, че е зима,
пей, свири, нали съм ти любима,
тази нощ ще вярвам на лъжи.
Щом навън се сипне тихо ден
и си тръгнат гостите полека,
ти бъди ми светлата пътека,
нежна нота... Обич и за мен...
https://youtu.be/OeKnAPwiJdA?si=XTDA5nZFT02o7Ym5
Свидетельство о публикации №126021408622