Петък. Гледам календара,
датата – тринайсти. Пак,
по традицията стара,
трябва черен котарак.
Зима. Студ, мъгла и влага,
счупена метла... Язък!
Котката ми пъстра бяга,
пусти вещерски карък.
С огъня беда голяма,
черен Петър съм... Хилеж...
Вещица съм, но и дама,
та не иде да кълнеш.
Без котле и билки врящи,
еликсири – ни един...
Спипа ме по бели гащи,
утре оня... Валентин.
Писна ми да съм добричка,
нищо не върви по план...
До петнайсти съм самичка,
ще празнувам Зарезан!
Вещерски карък
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126021302803
Свидетельство о публикации №126021302803
Рецензии