Не се родих пороят ме донесе,
от мълния се пръкнах. Изведнъж.
Уж пролет бе - приличаше на есен
поех не въздух - ураган и дъжд.
Не е човек. На нищо не прилича,
шептяла акушерка в полусън.
Душата, без да знае, че е птича
се радвала на бурята отвън.
Но месецът познал е дъщеря си,
звездата на челото ; видял.
Прошепнал тихо: И помни коя си
по своя път сред тръни, сняг и кал.
Склонил глава над старото възглаве
целунал ме... Едничък благослов.
Ти в този свят за мразещи направен,
ще бъдеш стих и песен, и любов.
Така и бе. Щом месец ме обрече...
Съдбата си сто пъти прекроих,
любов съм и съм песен всяка вечер,
и всеки стих на вятър посветих.
https://youtu.be/nEtXdcp4BaI?si=-gcZXsXjmb_pgaVk
Така и бе
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126021107629
Свидетельство о публикации №126021107629
Рецензии