Промених се. Не съм тази дето оръжия дрънка,
под забрало и шлем не прикривам лице и коси,
но пантофки си нямам, премяна искряща и тънка,
и по кухите балове мене за танц не търси.
Промених се, но не и душата ми. Пазя и коня.
Още рицарски честно сърцето в гърдите тупти,
по чукарите нощем със стихове вятъра гоня
и заспивам по съмнало, и с изранени пети.
Промених се. Дрънкулките вече охотно ги нося
и отиват на дънки, и риза... отиват, и как,
то и принц не отива на дрипла... Това е въпроса,
но при мене го водят луната и първият мрак.
Промених се... но в мене дълбоко заровена, жива,
е онази жарава от битките... Помня и тях.
И в съня съм принцеса, затуй и почти не заспивам,
а луната и ти сте ми зрънцето боцкащо грах...
Промених се...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126020907880
Свидетельство о публикации №126020907880
Рецензии