Kато по чудо

Животът пъзел е. Щом наредиш го - зима.
С парченца от душата... Само стих на ден
създавам го, несръчно. Не е съвършен.
Но в него съм красива. И съм ти любима.

И всичко е, което в този леден климат,
поддържа още живо славейчето в мен -
да види пъстър своя пъзел подреден
и майски люляци, и вишнев цвят да има.


И зимната картина с вълци, сняг и лед,
ще пръсне на парченца щур южняк обзет,
от светла, слънчева и дъгоцветна лудост.

И ще погали нежно преспите от сняг,
ще се усмихне дръзко (побелял хлапак)
и пъзела ще нареди... като по чудо.


Рецензии