Отдавна тя не пя и не летя,
от дъх по-лека, от сълза по-тежка,
сама си е любимата си грешка.
И лъже – не обичала цветя.
Отдавна не отглежда небеса,
светът жигоса нежното й рамо,
два кръста, три? Сковете ми ги само,
с усмивка даже ще ги понеса.
Където няма път тя пак върви
и следва своите недели слепи,
сърцето заслонила в малки шепи –
разковниче в отровните треви.
Замеряха я с камъни, а тя
сама гради и път, и храм, и къща,
там скитницата все при теб се връща...
Обича те. Обича и цветя...
Обича и цветя...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126020500401
Свидетельство о публикации №126020500401
Рецензии