Обичам си градеца, знай се
и имам много кратък сън,
по тъмно, в седем без петнайсет
съм вече бодра и навън.
А под снега ледът сияй си,
накратко – пльоснах се по гръб,
че нося много тъмни цайси,
а зрението – пълна скръб.
Направо разковах се... Нейсе,
натъртеното поразтрих...
За моя сметка, но посмей се,
поне написах весел стих.
За моя сметка
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126020402975
Свидетельство о публикации №126020402975
Рецензии